adagioto (Ада Джио)
9 25
May 28, 2015, 12:05 AM  

Безпомощност 

  Poetry » Other
831 0 4

Недей да ме съдиш. Небе!

Няма как да те срещна!

Не ме и поглеждай! Поне

не ме съблазнявай с надежда!

 

Недей да ме мъчиш, Небе!

В моя свят – прозаичен и земен,

Господ дал ми е само нозе,

а крилете решил, че са бреме.

 

Дал ми двеста мечти във торба,

като камък на шия увесен.

И гледци, като пъстри кълба –

бледа сянка на коша небесен.

 

Само нощем проглеждам със тях.

Но осъмвам с две голи ръце

и сърце, свито в земния страх...

Няма как да те срещна, Небе!

© Ада Джио All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Няма как да те срещна , Небе" Защо се отказваш? Понякога с пълзене се стига далече.Лесно е да имаш криле и да полетиш, но ако сам се въздигнеш в небето ще бъдеш много по-щастлив! Пожелавам ти го! Хареса ми!
  • "Недей да ме съдиш, Небе!
    Няма как да те срещна!
    Не ме и поглеждай поне,
    не ме съблазнявай с надежда!"
    Земната реалност е нашата действителност, затова трудно се отдаваме
    на надеждата, но истината е друга.Бог на Небето е приготвил за всеки жилище.От нас иска да имаме силна вяра. Тя е двигателят, с който ще полетим към Небето и без крила."Вярвай и ще се спасиш!"Бъди благословен!
  • Да! Така е, Младен! Роденият да пълзи, няма как да полети. Това съм аз.
    Благодаря ти за Откровения коментар!
  • Това което е на Земята е разлъчено от онова, което е на Небето.
    Едното е Ин, а другото е Ян. Но в даоската монада има една малка небесна точица в Земята и една малка земна точица в Небето. Това са връзките, носители на надежда. Роденият да пълзи, никога не ще полети, а мечтите ни, макар и леки птици, летящи по-високо от орлите, всеки момент могат да бъдат простреляни от най-жестокия ловец - грубата действителност.

    Въздействаш, Адажиото! Радват ме стиховете ти.
Random works
: ??:??