28.05.2015 г., 0:05  

Безпомощност

1.1K 0 4

Недей да ме съдиш. Небе!

Няма как да те срещна!

Не ме и поглеждай! Поне

не ме съблазнявай с надежда!

 

Недей да ме мъчиш, Небе!

В моя свят – прозаичен и земен,

Господ дал ми е само нозе,

а крилете решил, че са бреме.

 

Дал ми двеста мечти във торба,

като камък на шия увесен.

И гледци, като пъстри кълба –

бледа сянка на коша небесен.

 

Само нощем проглеждам със тях.

Но осъмвам с две голи ръце

и сърце, свито в земния страх...

Няма как да те срещна, Небе!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ада Джио Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Няма как да те срещна , Небе" Защо се отказваш? Понякога с пълзене се стига далече.Лесно е да имаш криле и да полетиш, но ако сам се въздигнеш в небето ще бъдеш много по-щастлив! Пожелавам ти го! Хареса ми!
  • "Недей да ме съдиш, Небе!
    Няма как да те срещна!
    Не ме и поглеждай поне,
    не ме съблазнявай с надежда!"
    Земната реалност е нашата действителност, затова трудно се отдаваме
    на надеждата, но истината е друга.Бог на Небето е приготвил за всеки жилище.От нас иска да имаме силна вяра. Тя е двигателят, с който ще полетим към Небето и без крила."Вярвай и ще се спасиш!"Бъди благословен!
  • Да! Така е, Младен! Роденият да пълзи, няма как да полети. Това съм аз.
    Благодаря ти за Откровения коментар!
  • Това което е на Земята е разлъчено от онова, което е на Небето.
    Едното е Ин, а другото е Ян. Но в даоската монада има една малка небесна точица в Земята и една малка земна точица в Небето. Това са връзките, носители на надежда. Роденият да пълзи, никога не ще полети, а мечтите ни, макар и леки птици, летящи по-високо от орлите, всеки момент могат да бъдат простреляни от най-жестокия ловец - грубата действителност.

    Въздействаш, Адажиото! Радват ме стиховете ти.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...