Безпомощност
Крещя през решетки железни,
провесен над адските пещи.
С всяко киселинно вдишване,
душата ми вие, бълбучи, пръщи.
С дима от нечутата болка
на хиляди грешни души,
очите ми,
сякаш до пламък допряни,
горят в безумни искри.
Пред мене е само безвремието,
огнена бездна...
и няма къде да потърся утеха,
защото аз съм проклетник
и мястото ми е тук
като на всеки друг
грешник.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
