Крещя през решетки железни,
провесен над адските пещи.
С всяко киселинно вдишване,
душата ми вие, бълбучи, пръщи.
С дима от нечутата болка
на хиляди грешни души,
очите ми,
сякаш до пламък допряни,
горят в безумни искри.
Пред мене е само безвремието,
огнена бездна...
и няма къде да потърся утеха,
защото аз съм проклетник
и мястото ми е тук
като на всеки друг
грешник.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
