Georgion
43 3
Jun 3, 2019, 1:34 AM

Безпомощност 

  Poetry
542 0 2

Крещя през решетки железни,

провесен над адските пещи.

С всяко киселинно вдишване,

душата ми вие, бълбучи, пръщи.

С дима от нечутата болка

на хиляди грешни души,

очите ми, 

сякаш до пламък допряни,

горят в безумни искри.

Пред мене е само безвремието,

огнена бездна...

и няма къде да потърся утеха,

защото аз съм проклетник

и мястото ми е тук 

като на всеки друг

грешник.

 

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря!
  • Намерил си пътя, пиши! Така ще си помогнеш и сам,а тук ще откриеш много отклик.
Random works
: ??:??