Чашата с отрова ще изпия,
която даде ми за из път.
И в страданието си с дявола ще се спогодя,
за да мога да ти отмъстя.
Ще пътувам с влака на забравените души,
които страдат също като мен.
И въпреки безбройните от теб молби
ще те накарам да проклинаш своя ден.
Ще почувстваш болката, която жива ме изгаря...
ще парят твоите очи.
И когато това отново се повтаря,
ще се сетиш за моите сълзи.
Ще ме молиш да спра да те убивам бавно
с думи, с жестове, с ръце...
И когато мине времето безславно,
ще си спомниш за моето почернено сърце.
Ще се превърна в кралица на нощта,
Ще стана жена коварна..
И на теб не ще пропусна да си отмъстя,
Ще бъда просто безпощадна!
© Брияна Все права защищены