Jul 26, 2008, 11:14 AM

Безпощадна

  Poetry » Love
924 0 6

                 Чашата с отрова ще изпия,

                 която даде ми за из път.

                 И в страданието си с дявола ще се спогодя,

                 за да мога да ти отмъстя.

 

                 Ще пътувам с влака на забравените души,

                 които страдат също като мен.

                 И въпреки безбройните от теб молби

                 ще те накарам да проклинаш своя ден.

 

                 Ще почувстваш болката, която жива ме изгаря...

                 ще парят твоите очи.

                 И когато това отново се повтаря,

                 ще се сетиш за моите сълзи.

 

                 Ще ме молиш да спра да те убивам бавно

                 с думи, с жестове, с ръце...

                 И когато мине времето безславно,

                 ще си спомниш за моето почернено сърце.

 

                 Ще се превърна в кралица на нощта,

                 Ще стана жена коварна..

                 И на теб не ще пропусна да си отмъстя,

                 Ще бъда просто безпощадна!

 

                 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Брияна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...