26.07.2008 г., 11:14

Безпощадна

926 0 6

                 Чашата с отрова ще изпия,

                 която даде ми за из път.

                 И в страданието си с дявола ще се спогодя,

                 за да мога да ти отмъстя.

 

                 Ще пътувам с влака на забравените души,

                 които страдат също като мен.

                 И въпреки безбройните от теб молби

                 ще те накарам да проклинаш своя ден.

 

                 Ще почувстваш болката, която жива ме изгаря...

                 ще парят твоите очи.

                 И когато това отново се повтаря,

                 ще се сетиш за моите сълзи.

 

                 Ще ме молиш да спра да те убивам бавно

                 с думи, с жестове, с ръце...

                 И когато мине времето безславно,

                 ще си спомниш за моето почернено сърце.

 

                 Ще се превърна в кралица на нощта,

                 Ще стана жена коварна..

                 И на теб не ще пропусна да си отмъстя,

                 Ще бъда просто безпощадна!

 

                 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Брияна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...