Безпределно
Пътувам в пространството безбрежно,
в пълен плен на собствения мир
и търся в смисъл безметежен,
пророк разливащ мъдрости с потир.
Вселената е кратко място,
условно впримчени сме в него знам,
страстта ни е в отвъдното пространство,
неизследвано и неназовано - факт!
Душата ми прелита над простор безкраен
и неотлъчно гравитира притеглена от мощен зов,
приканващ я към неизвестността потайна
в миг на изблик на колапс нов.
Прозира в мрака тишината бледа,
незнайно как отдавна съм разбрал,
награда за човешките предели
е достигането им от всеки сам.
Ненаситно тихо в тишината сбирам спомени,
да мога в миг на прозрение да подредя,
галактики с безброй звезди-джуджета колоси
върху нефритен пъзел разпилян.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Алекс Все права защищены
