АлексейорданоВ (Алекс)
43 571
28.05.2017 г., 20:10 ч.

Безпределно 

  Поезия
594 1 2

Пътувам в пространството безбрежно,
в пълен плен на собствения мир
и търся в смисъл безметежен,
пророк разливащ мъдрости с потир.

 

Вселената е кратко място,
условно впримчени сме в него знам,
страстта ни е в отвъдното пространство,
неизследвано и неназовано - факт!

 

Душата ми прелита над простор безкраен
и неотлъчно гравитира притеглена от мощен зов,
приканващ я към неизвестността потайна
в миг на изблик на колапс нов.

 

Прозира в мрака тишината бледа,
незнайно как отдавна съм разбрал,
награда за човешките предели
е достигането им от всеки сам.

 

Ненаситно тихо в тишината сбирам спомени,
да мога в миг на прозрение да подредя,
галактики с безброй звезди-джуджета колоси
върху нефритен пъзел разпилян.

© Алекс Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??