В хиляди очи се губя нощем,
всяка сутрин празнота ми носи,
търся отговорите на много още
незададени дори въпроси!
И се лутам в път без пристан,
във мъгли от хора без лица,
в мен се блъскат и разбиват
тъмни облаци и бури, и сърца...
Но от тях аз никой не познавам,
нямат образ, нямат топлина,
нямат отговор на моите въпроси,
нито смисъл, само празнота...