В хиляди очи се губя нощем,
всяка сутрин празнота ми носи,
търся отговорите на много още
незададени дори въпроси!
И се лутам в път без пристан,
във мъгли от хора без лица,
в мен се блъскат и разбиват
тъмни облаци и бури, и сърца...
Но от тях аз никой не познавам,
нямат образ, нямат топлина,
нямат отговор на моите въпроси,
нито смисъл, само празнота...
© Даниела Йорданова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
