В хиляди очи се губя нощем,
всяка сутрин празнота ми носи,
търся отговорите на много още
незададени дори въпроси!
И се лутам в път без пристан,
във мъгли от хора без лица,
в мен се блъскат и разбиват
тъмни облаци и бури, и сърца...
Но от тях аз никой не познавам,
нямат образ, нямат топлина,
нямат отговор на моите въпроси,
нито смисъл, само празнота...
© Даниела Йорданова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
