11.12.2011 г., 11:15

Безпътие

1.1K 0 2

В хиляди очи се губя нощем,

всяка сутрин празнота ми носи,

търся отговорите на много още

незададени дори въпроси!

 

И се лутам в път без пристан,

във мъгли от хора без лица,

в мен се блъскат и разбиват

тъмни облаци и бури, и сърца...

 

Но от тях аз никой не познавам,

нямат образ, нямат топлина,

нямат отговор на моите въпроси,

нито смисъл, само празнота...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !
  • Пожелавам ти да намериш своя път , за да можеш да си отговориш на всички въпроси!Хареса ми!Поздрав!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...