11.12.2011 г., 11:15

Безпътие

1.1K 0 2

В хиляди очи се губя нощем,

всяка сутрин празнота ми носи,

търся отговорите на много още

незададени дори въпроси!

 

И се лутам в път без пристан,

във мъгли от хора без лица,

в мен се блъскат и разбиват

тъмни облаци и бури, и сърца...

 

Но от тях аз никой не познавам,

нямат образ, нямат топлина,

нямат отговор на моите въпроси,

нито смисъл, само празнота...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !
  • Пожелавам ти да намериш своя път , за да можеш да си отговориш на всички въпроси!Хареса ми!Поздрав!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...