6 сент. 2008 г., 20:29

Безразличен

1.7K 1 4

Какво стана с нашата красива любов?

Къде се изгуби оная нестихваща нежност,

която гореше като огън в очите ти,

от която ме изпепеляваха ръцете ти?!


Сега си толкова безразличен и студен.

Забравих какво е да си обичана, желана...

Стоиш, мълчиш, сякaш съм прозрачна,

и в стаята сте само ти и тишината.


От сълзи и мъка душата ми ръждяса,

Светът край менe стана черно-бял

и лутам се из мрака, търся я някъде там -

красивата ни любов, но дали ще я открия пак?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лора Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...