6.09.2008 г., 20:29

Безразличен

1.6K 1 4

Какво стана с нашата красива любов?

Къде се изгуби оная нестихваща нежност,

която гореше като огън в очите ти,

от която ме изпепеляваха ръцете ти?!


Сега си толкова безразличен и студен.

Забравих какво е да си обичана, желана...

Стоиш, мълчиш, сякaш съм прозрачна,

и в стаята сте само ти и тишината.


От сълзи и мъка душата ми ръждяса,

Светът край менe стана черно-бял

и лутам се из мрака, търся я някъде там -

красивата ни любов, но дали ще я открия пак?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...