6.09.2008 г., 20:29

Безразличен

1.6K 1 4

Какво стана с нашата красива любов?

Къде се изгуби оная нестихваща нежност,

която гореше като огън в очите ти,

от която ме изпепеляваха ръцете ти?!


Сега си толкова безразличен и студен.

Забравих какво е да си обичана, желана...

Стоиш, мълчиш, сякaш съм прозрачна,

и в стаята сте само ти и тишината.


От сълзи и мъка душата ми ръждяса,

Светът край менe стана черно-бял

и лутам се из мрака, търся я някъде там -

красивата ни любов, но дали ще я открия пак?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...