Sep 6, 2008, 8:29 PM

Безразличен

  Poetry » Love
1.7K 1 4

Какво стана с нашата красива любов?

Къде се изгуби оная нестихваща нежност,

която гореше като огън в очите ти,

от която ме изпепеляваха ръцете ти?!


Сега си толкова безразличен и студен.

Забравих какво е да си обичана, желана...

Стоиш, мълчиш, сякaш съм прозрачна,

и в стаята сте само ти и тишината.


От сълзи и мъка душата ми ръждяса,

Светът край менe стана черно-бял

и лутам се из мрака, търся я някъде там -

красивата ни любов, но дали ще я открия пак?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....