tiha_chest (Марина Стоянова)
94 1140
23 авг. 2007 г., 15:21

БЕЗРАЗЛИЧЕН 

  Поэзия
735 0 3

Цигулката притихнала в стаята стои,

изплакала последния ми стон.

Пресъхнаха горчивите сълзи,

породени от безразличния му тон.

 

Никога той мен не е обичал,

но твърде късно аз това разбрах.

В любов на нея само се е вричал,

а Тя на друг се е отдавала в нощта.

 

От трагедията му не бях щастлива,

затова ръка подадох и го приласках.

Но душата му бе твърде горделива

и с болката отново аз си тръгнах.

© Марина Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??