tiha_chest (Марина Стоянова)
94 1140
23.08.2007 г., 15:21 ч.

БЕЗРАЗЛИЧЕН 

  Поезия
736 0 3

Цигулката притихнала в стаята стои,

изплакала последния ми стон.

Пресъхнаха горчивите сълзи,

породени от безразличния му тон.

 

Никога той мен не е обичал,

но твърде късно аз това разбрах.

В любов на нея само се е вричал,

а Тя на друг се е отдавала в нощта.

 

От трагедията му не бях щастлива,

затова ръка подадох и го приласках.

Но душата му бе твърде горделива

и с болката отново аз си тръгнах.

© Марина Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??