Цигулката притихнала в стаята стои,
изплакала последния ми стон.
Пресъхнаха горчивите сълзи,
породени от безразличния му тон.
Никога той мен не е обичал,
но твърде късно аз това разбрах.
В любов на нея само се е вричал,
а Тя на друг се е отдавала в нощта.
От трагедията му не бях щастлива,
затова ръка подадох и го приласках.
Но душата му бе твърде горделива
и с болката отново аз си тръгнах.
© Марина Стоянова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
равномерна фреквентност - 6