БЕЗРАЗЛИЧЕН

Aug 23, 2007, 3:21 PM

Poetry

759 0 3

Цигулката притихнала в стаята стои,

изплакала последния ми стон.

Пресъхнаха горчивите сълзи,

породени от безразличния му тон.

Никога той мен не е обичал,

но твърде късно аз това разбрах.

В любов на нея само се е вричал,

а Тя на друг се е отдавала в нощта.

От трагедията му не бях щастлива,

затова ръка подадох и го приласках.

Но душата му бе твърде горделива

и с болката отново аз си тръгнах.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Raven_ON_Grave (Любомира)

2007-10-26T02:25:03+03:00

ГРАДАЦИЯТА Е НАЛИЦЕ равномерна фреквентност - 6
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

2007-08-23T16:37:41+03:00

Прегръщам те!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-08-23T15:43:50+03:00

Ех, тази цигулка, като ни е тъжно все за нея се хващаме.Красив е стихът ти, мила Марина. С обич.