politylo (Полина Петкова)
54 19
17 июн. 2011 г., 19:54

Безразлична 

  Поэзия » Любовная
1263 1 4

Той ми каза: „Обичам те!“.

„Обичам те!“ казах и аз,

тайно в мене прокрадна се споменът.

Подминах го, после се спрях.

Защо не ми го казваше преди?

С впечатление, че съм му безразлична останах

и сякаш всичко, което дъблоко таих,

срина се за момент - пропадна.

Моментите, в които дъхът ми е спирал, преброих.

Още един ми се искаше да открадна.

Обърнах се, зад мене той стоеше,

сърцето ми секундите броеше,

поспрях се,

вгледах се в човека, който мразех.

Отне ми всичко след като си тръгна,

мечтаех страницата да обърна,

но спомена за него пазех.

Защо, когато я обърнах, той се върна?

Стоях и гледах отстрани,

не смеех дума да изрека,

а сърцето крещеше:

„Върви при него и го прегърни!“,

но не го послушах,

защото то винаги грешеше.

Не казах нищо!

Тръгнах си, защото ме е страх

от това да сравня предишната, която бях

и това, което станах…

© Полина Петкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??