Безразлична
Той ми каза: „Обичам те!“.
„Обичам те!“ казах и аз,
тайно в мене прокрадна се споменът.
Подминах го, после се спрях.
Защо не ми го казваше преди?
С впечатление, че съм му безразлична останах
и сякаш всичко, което дъблоко таих,
срина се за момент - пропадна.
Моментите, в които дъхът ми е спирал, преброих.
Още един ми се искаше да открадна.
Обърнах се, зад мене той стоеше,
сърцето ми секундите броеше,
поспрях се,
вгледах се в човека, който мразех.
Отне ми всичко след като си тръгна,
мечтаех страницата да обърна,
но спомена за него пазех.
Защо, когато я обърнах, той се върна?
Стоях и гледах отстрани,
не смеех дума да изрека,
а сърцето крещеше:
„Върви при него и го прегърни!“,
но не го послушах,
защото то винаги грешеше.
Не казах нищо!
Тръгнах си, защото ме е страх
от това да сравня предишната, която бях
и това, което станах…
© Полина Петкова All rights reserved.
