25 янв. 2015 г., 14:14

Безразсъдна младост 

  Поэзия » Другая
431 0 10

            БЕЗРАЗСЪДНА    МЛАДОСТ

 

                                                    Слънце и усмивки, звън на птичи песни,

                                                    радост и забави толкова чудесни!

                                                    Безразсъдна младост, нищо не пестеше.

                                                    Сякаш всичко свято бързо се топеше.

 

                                                   Смях, щастливи сълзи, дума пожелана,

                                                   сменяха се бързо без следа от рана.

                                                   Бродехме пътеки светли и щастливи

                                                   през гори, поляни и през житни ниви.

                                                   Младостта е  чудо, младостта е цвете.

                                                   Тя остава диря в ранните куплети

                                                   за любов красива, срещи и раздели

                                                   в страници безбройни вече избелели.

                                                   Бяхме твои рожби, бяхме ти децата,

                                                   а като грешахме где ти бе ръката?

                                                   Пръст защо не вдигна и не ни наказа,

                                                   даже не изрече и едничка фраза?

                                                   И защо тогава ти не ни говори?

                                                   Да ни бе събрала в цветните си двори –

                                                   да извикаш с болка – всичко е измама,

                                                   че след теб е всъщност трудната програма.

 

                                                  С теб прекрасно беше, младост многолика,

                                                  но си бързоходна. Не ти е прилика!

                                                  За из път да беше нещичко спестила,

                                                  че сега да може да ни дава сила.

 

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Василка, Исмаил -Благодаря за вниманието ви и позитивното отношение към творбата ми!Радвам се, че ви харесва!
    Поздрав от мене и лека нощ!
  • ДоСтойна!
  • За из път да беше нещичко спестила,
    че сега да може да ни дава сила"
    Ти си силна жена и продължаваш да се бориш достойно с трудностите. Не се предавай! Много ми хареса написаното.
  • Благодаря ти, Евелина!Така е, когато се объркаме много пътищата се
    откриват за нас. Желая ти ведър ден!
  • Младостта е прекрасна - но и глупава..., скачаш и не виждаш къде..., много често в локва, и чак когато се опръскаш разбираш какво е станало...!!!
    "И защо тогава ти не ни говори?
    Да ни бе събрала в цветните си двори –
    да извикаш с болка – всичко е измама,
    че след теб е всъщност трудната програма."
  • Мило момиче, благодаря ти, че си толкова мила, но днес ти си
    на върха и аз съм много щастлива заради тебе.Естествено, че се
    радвам на милите думи в коментара ми.Желая ти много такива творби
    и много радост в живота ти! Спокойна вечер!
  • Младостта е прекрасна възраст,
    свързана с незабравими спомени,
    любов, мечти и безгрижност.
    Хубаво е когато младежкият ни дух
    остане във нас, дори и когато тази възраст си
    си е отишла от нас безвъзвратно.
    Поздрави за хубавия стих, Стойна!
    Носи винаги младежкото в себе си и бъди
    благословена!
  • Приятели - Мисана и Росица, благодаря ви за вниманието
    и позитивните коментари!
    Поздрав от сърце и лека вечер!
  • "Докле е младост, ах, докле е младост..."
    Поздравления, Стойна!
  • "Младостта е чудо, младостта е цвете.
    Тя остава диря в ранните куплети
    за любов красива, срещи и раздели
    в страници безбройни вече избелели."

    В горните редове си казала главното за младостта, Стойна, с което следва тя да бъде запомнена. Но аз ще запомня и финалния ти извод:

    "С теб прекрасно беше, младост многолика,
    но си бързоходна. Не ти е прилика!
    За из път да беше нещичко спестила,
    че сега да може да ни дава сила."

    Поздравление! Оценявам високо написаното.
Предложения
: ??:??