Безразсъдна младост
БЕЗРАЗСЪДНА МЛАДОСТ
Слънце и усмивки, звън на птичи песни,
радост и забави толкова чудесни!
Безразсъдна младост, нищо не пестеше.
Сякаш всичко свято бързо се топеше.
Смях, щастливи сълзи, дума пожелана,
сменяха се бързо без следа от рана.
Бродехме пътеки светли и щастливи
през гори, поляни и през житни ниви.
Младостта е чудо, младостта е цвете.
Тя остава диря в ранните куплети
за любов красива, срещи и раздели
в страници безбройни вече избелели.
Бяхме твои рожби, бяхме ти децата,
а като грешахме где ти бе ръката?
Пръст защо не вдигна и не ни наказа,
даже не изрече и едничка фраза?
И защо тогава ти не ни говори?
Да ни бе събрала в цветните си двори –
да извикаш с болка – всичко е измама,
че след теб е всъщност трудната програма.
С теб прекрасно беше, младост многолика,
но си бързоходна. Не ти е прилика!
За из път да беше нещичко спестила,
че сега да може да ни дава сила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
