5 дек. 2015 г., 11:51  

Безръбие 

  Поэзия » Философская
759 1 16

 

Изцеждаме се - капки дъжд,
от облака на закъснелите прозрения.
В случайната посока - огледало,
от настървени угризения...
И радостта е мимолетното видение
на жадно втренчените пръсти.
И сляпо от безсилието примирение
да не познаят във безръбието
гибелта си!

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Някога ме беше впечатлил стихът. Останали са в паметта ми думи, с които имам наглостта да пречупя стиха през призмата на времето. Суета на деня. Благодаря за удоволствието.
    Мимолетно видение от закъснелите прозрения.
    Слепота са безсилието и примирението.
    Гибел. Капка дъжд, плъзнала се по безръбието.
  • Благодаря ти, Веселка! Имай много хубава седмица на творчески изгреви!

    Мерси, че оцени, Ена! Успешна и релаксираща нова седмица!
  • Много мъдро и замислящо! Най-много ми хареса "облака от закъснелите прозрения" Поздрави!
  • Честит празник и на теб, Цеца! Да са ти честити, живи и здрави именниците! Нека Свети Николай ги закриля и да им върви в онова, което предприемат като начинание! Мерси и за празничното стихотворение на Камен Илиев! Да имаш хубава нова седмица!

    Благодаря ти, че оцени, Лейди! Светъл празник!
  • Благодаря ти! Хубав празник днес! Аз ги имам двама именника!
    Наздраве на всички празнуващи днес!

    "МОЛИТВА КЪМ СВ. НИКОЛАЙ

    Риби кълват.
    Блесната ги мами.
    Шарани в тигани
    се кипрят с лимон.
    Пълнежът е важен!
    Оризът ги прави
    най-вкусното ястие
    в този сезон.
    Хайде! Наздраве!
    Морето празнува!
    Свети Николай
    ураган озапти.
    Молбите за здраве
    нека да чува
    и от нещастия
    да ни спаси."

    Камен Илиев
  • Благодаря ти, Цвети, за чудесния коментар и високата оценка!

    Мерси за вниманието и споделеното, Катя! Трогнат съм и ти желая нови успехи в поезията и в живота!

    Със всяко следващо стихотворение на Камен Илиев, ме караш да уважавам все повече този поет. Благодаря ти, Цеца! Хубава неделя!

    Благодаря ви за вниманието, Викторе и Сиси! Трогнахте ме с присъствието си.

    Мерси за вниманието ти към текста ми, Елица! Трогнат съм от хубавите ти думи. Да имаш много хубав неделен ден!

    Благодаря ти за вниманието и за хубавия коментар, Лили! Релаксираща неделя, ти желая и ново поетично вдъхновение!

    Марина, вероятно вината е моя. Мерси за посещението!

    Благодаря ти за вниманието, Горедолу! Почти докосваш истината. Всеки, който е чел поне мъничко Джек Лондон, знае неговата аксиома - "Животът е болка" /впрочем това е аксиома и на Артюр Рембо: "Приех живота като рана."/. В безръбието няма болка и следователно няма живот. Простичко е, нали? Това разяснение е и към Марина Стоянова.
  • Ръбовете са остри и причиняват болка, но болката предполага и оказване на съпротива срещу причината или причинителя... страшна е безпричинната, безболезнена, апатична смърт.
    (Това си разсъдих докато четях...)
  • Не разбрах - нищо...?
  • Закъснелите прозрния понякога терзаят...но ни и извисяват.
    "Настървени угризения" и "втренчени пръсти" са чудесни находки и запомнящи се образи.
    Философски и провокативен текст. И много, много поезия в него.
    Запази вдъхновението си, Мисана.
    Поздрави!
  • ръб...не е удобно.
    боде наред.
    безсилие. не.
    гръб не се превива.
    небето учи.
    летиш или прах поглъща тяло.
    духът лети небето го прегръща.

    твоята философия е градивна за мен Мисана. по теб се строявам. благодаря!
  • "Орисия

    Разпръснаха се моите слова
    в безсмислени и едносрични фрази -
    пропиваха в ранената душа
    от спомените вируси-зарази.
    Защо ги трупах, питай ме, не знам.
    Огромна нужда имах да забравя,
    но всичко помня - болка, гняв и срам,
    а рядко паметта изневерява.
    Беззвучности и мисли за смъртта
    с достойнство ритнах като куха кегла,
    но пак остана вик от суета,
    безсмислено упорство и надежда.
    Надежда, че по пътя съм вървял,
    по този път, за който съм орисан
    и с всяка дума искреност съм дал -
    живота си дори да съм преписал.
    Ще дойде миг, дори и закъснял
    от всяка фраза пръсната в полето,
    от семето, което съм засял,
    реколта да роди небитието."

    Камен Илиев

    Поздрав и стих отново! Релаксиращ да е денят ти, Мисана!
  • Няма живот без безръбие защото не сме съвършени.
    В зависимост от нивото което сме постигнали като
    духовни човешки същества,
    всеки от нас реагира по - различен начин на
    житейските си ситуации.Защото те са онези
    трудни житейски уроци през които трябва да
    преминем за да преоткрием себе си и смело да
    продължим напред."Изцеждаме се - капки дъжд,
    от облака на закъснелите прозрения"Знаеш ли,
    днес казах не, вече не се страхувам и смело
    се изправих срещу проблемите си.Олекна ми
    преглътнах егото си и съм готова за нови битки,
    битки които ще ме отведат към светлината.
    Младене, благодаря ти за прозренията и силата на
    словото.Пожелавам ти, ново творческо вдъхновение
    за да ни радваш със творбите си!Катя!
  • Трябва да изцеждаме най-доброто от нас, за да достигнем прозрение! Посоката я налучкваме по усещането вътре в нас! Ако е позитивно усещането, посоката винаги е вярната! Радостта е мимолетна, но следата и винаги остава в нас! Отпечатък от радост! Извода е никога да не бъдем безгръбначни, а винаги да бъдем себе си, независимо от обстоятелствата в които сме поставени! За това се иска сила и смирение, и знание за верният път, а той за всички е различен! Така го разтълкувах, Младене! Перфектен си както винаги!!!
  • Благодаря ви за вниманието, Йоана и Димитър! Трогнат съм, че коментирахте позитивно и оценихте скромния ми текст. Светло настроение и усмивки, през празничните дни!
  • Много ми се хареса приятелю!Философски го раздаваш.Поразмислих се за бая неща.Бравос
  • Доколкото разбирам, безръбието е лошо Силен философски текст, определено предизвиква въпроси, асоциации, размисли. Капките могат да се материализират във образи... Удоволствие беше да прочета, и препрочитам. Поздрави, Мисана!
Предложения
: ??:??