5 дек. 2015 г., 11:51  

Безръбие

977 1 16

 

Изцеждаме се - капки дъжд,
от облака на закъснелите прозрения.
В случайната посока - огледало,
от настървени угризения...
И радостта е мимолетното видение
на жадно втренчените пръсти.
И сляпо от безсилието примирение
да не познаят във безръбието
гибелта си!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Някога ме беше впечатлил стихът. Останали са в паметта ми думи, с които имам наглостта да пречупя стиха през призмата на времето. Суета на деня. Благодаря за удоволствието.
    Мимолетно видение от закъснелите прозрения.
    Слепота са безсилието и примирението.
    Гибел. Капка дъжд, плъзнала се по безръбието.
  • Благодаря ти, Веселка! Имай много хубава седмица на творчески изгреви!

    Мерси, че оцени, Ена! Успешна и релаксираща нова седмица!
  • Много мъдро и замислящо! Най-много ми хареса "облака от закъснелите прозрения" Поздрави!
  • Честит празник и на теб, Цеца! Да са ти честити, живи и здрави именниците! Нека Свети Николай ги закриля и да им върви в онова, което предприемат като начинание! Мерси и за празничното стихотворение на Камен Илиев! Да имаш хубава нова седмица!

    Благодаря ти, че оцени, Лейди! Светъл празник!
  • Благодаря ти! Хубав празник днес! Аз ги имам двама именника!
    Наздраве на всички празнуващи днес!

    "МОЛИТВА КЪМ СВ. НИКОЛАЙ

    Риби кълват.
    Блесната ги мами.
    Шарани в тигани
    се кипрят с лимон.
    Пълнежът е важен!
    Оризът ги прави
    най-вкусното ястие
    в този сезон.
    Хайде! Наздраве!
    Морето празнува!
    Свети Николай
    ураган озапти.
    Молбите за здраве
    нека да чува
    и от нещастия
    да ни спаси."

    Камен Илиев

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...