Dec 5, 2015, 11:51 AM  

Безръбие

975 1 16

 

Изцеждаме се - капки дъжд,
от облака на закъснелите прозрения.
В случайната посока - огледало,
от настървени угризения...
И радостта е мимолетното видение
на жадно втренчените пръсти.
И сляпо от безсилието примирение
да не познаят във безръбието
гибелта си!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Някога ме беше впечатлил стихът. Останали са в паметта ми думи, с които имам наглостта да пречупя стиха през призмата на времето. Суета на деня. Благодаря за удоволствието.
    Мимолетно видение от закъснелите прозрения.
    Слепота са безсилието и примирението.
    Гибел. Капка дъжд, плъзнала се по безръбието.
  • Благодаря ти, Веселка! Имай много хубава седмица на творчески изгреви!

    Мерси, че оцени, Ена! Успешна и релаксираща нова седмица!
  • Много мъдро и замислящо! Най-много ми хареса "облака от закъснелите прозрения" Поздрави!
  • Честит празник и на теб, Цеца! Да са ти честити, живи и здрави именниците! Нека Свети Николай ги закриля и да им върви в онова, което предприемат като начинание! Мерси и за празничното стихотворение на Камен Илиев! Да имаш хубава нова седмица!

    Благодаря ти, че оцени, Лейди! Светъл празник!
  • Благодаря ти! Хубав празник днес! Аз ги имам двама именника!
    Наздраве на всички празнуващи днес!

    "МОЛИТВА КЪМ СВ. НИКОЛАЙ

    Риби кълват.
    Блесната ги мами.
    Шарани в тигани
    се кипрят с лимон.
    Пълнежът е важен!
    Оризът ги прави
    най-вкусното ястие
    в този сезон.
    Хайде! Наздраве!
    Морето празнува!
    Свети Николай
    ураган озапти.
    Молбите за здраве
    нека да чува
    и от нещастия
    да ни спаси."

    Камен Илиев

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...