5.12.2015 г., 11:51  

Безръбие

967 1 16

 

Изцеждаме се - капки дъжд,
от облака на закъснелите прозрения.
В случайната посока - огледало,
от настървени угризения...
И радостта е мимолетното видение
на жадно втренчените пръсти.
И сляпо от безсилието примирение
да не познаят във безръбието
гибелта си!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Някога ме беше впечатлил стихът. Останали са в паметта ми думи, с които имам наглостта да пречупя стиха през призмата на времето. Суета на деня. Благодаря за удоволствието.
    Мимолетно видение от закъснелите прозрения.
    Слепота са безсилието и примирението.
    Гибел. Капка дъжд, плъзнала се по безръбието.
  • Благодаря ти, Веселка! Имай много хубава седмица на творчески изгреви!

    Мерси, че оцени, Ена! Успешна и релаксираща нова седмица!
  • Много мъдро и замислящо! Най-много ми хареса "облака от закъснелите прозрения" Поздрави!
  • Честит празник и на теб, Цеца! Да са ти честити, живи и здрави именниците! Нека Свети Николай ги закриля и да им върви в онова, което предприемат като начинание! Мерси и за празничното стихотворение на Камен Илиев! Да имаш хубава нова седмица!

    Благодаря ти, че оцени, Лейди! Светъл празник!
  • Благодаря ти! Хубав празник днес! Аз ги имам двама именника!
    Наздраве на всички празнуващи днес!

    "МОЛИТВА КЪМ СВ. НИКОЛАЙ

    Риби кълват.
    Блесната ги мами.
    Шарани в тигани
    се кипрят с лимон.
    Пълнежът е важен!
    Оризът ги прави
    най-вкусното ястие
    в този сезон.
    Хайде! Наздраве!
    Морето празнува!
    Свети Николай
    ураган озапти.
    Молбите за здраве
    нека да чува
    и от нещастия
    да ни спаси."

    Камен Илиев

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...