5.12.2015 г., 11:51  

Безръбие

976 1 16

 

Изцеждаме се - капки дъжд,
от облака на закъснелите прозрения.
В случайната посока - огледало,
от настървени угризения...
И радостта е мимолетното видение
на жадно втренчените пръсти.
И сляпо от безсилието примирение
да не познаят във безръбието
гибелта си!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Някога ме беше впечатлил стихът. Останали са в паметта ми думи, с които имам наглостта да пречупя стиха през призмата на времето. Суета на деня. Благодаря за удоволствието.
    Мимолетно видение от закъснелите прозрения.
    Слепота са безсилието и примирението.
    Гибел. Капка дъжд, плъзнала се по безръбието.
  • Благодаря ти, Веселка! Имай много хубава седмица на творчески изгреви!

    Мерси, че оцени, Ена! Успешна и релаксираща нова седмица!
  • Много мъдро и замислящо! Най-много ми хареса "облака от закъснелите прозрения" Поздрави!
  • Честит празник и на теб, Цеца! Да са ти честити, живи и здрави именниците! Нека Свети Николай ги закриля и да им върви в онова, което предприемат като начинание! Мерси и за празничното стихотворение на Камен Илиев! Да имаш хубава нова седмица!

    Благодаря ти, че оцени, Лейди! Светъл празник!
  • Благодаря ти! Хубав празник днес! Аз ги имам двама именника!
    Наздраве на всички празнуващи днес!

    "МОЛИТВА КЪМ СВ. НИКОЛАЙ

    Риби кълват.
    Блесната ги мами.
    Шарани в тигани
    се кипрят с лимон.
    Пълнежът е важен!
    Оризът ги прави
    най-вкусното ястие
    в този сезон.
    Хайде! Наздраве!
    Морето празнува!
    Свети Николай
    ураган озапти.
    Молбите за здраве
    нека да чува
    и от нещастия
    да ни спаси."

    Камен Илиев

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...