5.12.2015 г., 11:51 ч.
Безръбие
Изцеждаме се - капки дъжд,
от облака на закъснелите прозрения.
В случайната посока - огледало,
от настървени угризения...
И радостта е мимолетното видение
на жадно втренчените пръсти.
И сляпо от безсилието примирение
да не познаят във безръбието
гибелта си!
от облака на закъснелите прозрения.
В случайната посока - огледало,
от настървени угризения...
И радостта е мимолетното видение
на жадно втренчените пръсти.
И сляпо от безсилието примирение
да не познаят във безръбието
гибелта си!
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ти, Веселка! Имай много хубава седмица на творчески изгреви!
Мерси, че оцени, Ена! Успешна и релаксираща нова седмица! -
Много мъдро и замислящо! Най-много ми хареса "облака от закъснелите прозрения" Поздрави!
-
Честит празник и на теб, Цеца! Да са ти честити, живи и здрави именниците! Нека Свети Николай ги закриля и да им върви в онова, което предприемат като начинание! Мерси и за празничното стихотворение на Камен Илиев! Да имаш хубава нова седмица!
Благодаря ти, че оцени, Лейди! Светъл празник! -
Благодаря ти! Хубав празник днес! Аз ги имам двама именника!
Наздраве на всички празнуващи днес!
"МОЛИТВА КЪМ СВ. НИКОЛАЙ
Риби кълват.
Блесната ги мами.
Шарани в тигани
се кипрят с лимон.
Пълнежът е важен!
Оризът ги прави
най-вкусното ястие
в този сезон.
Хайде! Наздраве!
Морето празнува!
Свети Николай
ураган озапти.
Молбите за здраве
нека да чува
и от нещастия
да ни спаси."
Камен Илиев -
Благодаря ти, Цвети, за чудесния коментар и високата оценка!
Мерси за вниманието и споделеното, Катя! Трогнат съм и ти желая нови успехи в поезията и в живота!
Със всяко следващо стихотворение на Камен Илиев, ме караш да уважавам все повече този поет. Благодаря ти, Цеца! Хубава неделя!
Благодаря ви за вниманието, Викторе и Сиси! Трогнахте ме с присъствието си.
Мерси за вниманието ти към текста ми, Елица! Трогнат съм от хубавите ти думи. Да имаш много хубав неделен ден!
Благодаря ти за вниманието и за хубавия коментар, Лили! Релаксираща неделя, ти желая и ново поетично вдъхновение!
Марина, вероятно вината е моя. Мерси за посещението!
Благодаря ти за вниманието, Горедолу! Почти докосваш истината. Всеки, който е чел поне мъничко Джек Лондон, знае неговата аксиома - "Животът е болка" /впрочем това е аксиома и на Артюр Рембо: "Приех живота като рана."/. В безръбието няма болка и следователно няма живот. Простичко е, нали? Това разяснение е и към Марина Стоянова. -
Ръбовете са остри и причиняват болка, но болката предполага и оказване на съпротива срещу причината или причинителя... страшна е безпричинната, безболезнена, апатична смърт.
(Това си разсъдих докато четях...) -
Не разбрах - нищо...?
-
Закъснелите прозрния понякога терзаят...но ни и извисяват.
"Настървени угризения" и "втренчени пръсти" са чудесни находки и запомнящи се образи.
Философски и провокативен текст. И много, много поезия в него.
Запази вдъхновението си, Мисана.
Поздрави! -
ръб...не е удобно.
боде наред.
безсилие. не.
гръб не се превива.
небето учи.
летиш или прах поглъща тяло.
духът лети небето го прегръща.
твоята философия е градивна за мен Мисана. по теб се строявам. благодаря! -
"Орисия
Разпръснаха се моите слова
в безсмислени и едносрични фрази -
пропиваха в ранената душа
от спомените вируси-зарази.
Защо ги трупах, питай ме, не знам.
Огромна нужда имах да забравя,
но всичко помня - болка, гняв и срам,
а рядко паметта изневерява.
Беззвучности и мисли за смъртта
с достойнство ритнах като куха кегла,
но пак остана вик от суета,
безсмислено упорство и надежда.
Надежда, че по пътя съм вървял,
по този път, за който съм орисан
и с всяка дума искреност съм дал -
живота си дори да съм преписал.
Ще дойде миг, дори и закъснял
от всяка фраза пръсната в полето,
от семето, което съм засял,
реколта да роди небитието."
Камен Илиев
Поздрав и стих отново!
Релаксиращ да е денят ти, Мисана! -
Няма живот без безръбие защото не сме съвършени.
В зависимост от нивото което сме постигнали като
духовни човешки същества,
всеки от нас реагира по - различен начин на
житейските си ситуации.Защото те са онези
трудни житейски уроци през които трябва да
преминем за да преоткрием себе си и смело да
продължим напред."Изцеждаме се - капки дъжд,
от облака на закъснелите прозрения"Знаеш ли,
днес казах не, вече не се страхувам и смело
се изправих срещу проблемите си.Олекна ми
преглътнах егото си и съм готова за нови битки,
битки които ще ме отведат към светлината.
Младене, благодаря ти за прозренията и силата на
словото.Пожелавам ти, ново творческо вдъхновение
за да ни радваш със творбите си!Катя! -
Трябва да изцеждаме най-доброто от нас, за да достигнем прозрение! Посоката я налучкваме по усещането вътре в нас! Ако е позитивно усещането, посоката винаги е вярната! Радостта е мимолетна, но следата и винаги остава в нас! Отпечатък от радост! Извода е никога да не бъдем безгръбначни, а винаги да бъдем себе си, независимо от обстоятелствата в които сме поставени! За това се иска сила и смирение, и знание за верният път, а той за всички е различен! Така го разтълкувах, Младене! Перфектен си както винаги!!!
-
Благодаря ви за вниманието, Йоана и Димитър! Трогнат съм, че коментирахте позитивно и оценихте скромния ми текст. Светло настроение и усмивки, през празничните дни!
-
Много ми се хареса приятелю!Философски го раздаваш.Поразмислих се за бая неща.Бравос
-
Доколкото разбирам, безръбието е лошо Силен философски текст, определено предизвиква въпроси, асоциации, размисли. Капките могат да се материализират във образи... Удоволствие беше да прочета, и препрочитам. Поздрави, Мисана!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Мимолетно видение от закъснелите прозрения.
Слепота са безсилието и примирението.
Гибел. Капка дъжд, плъзнала се по безръбието.