Сценично се разминахме със ролите,
с размазан грим, едва не се познахме,
а репликите си прикрихме зад декорите
и безсценарийно с живота си играхме.
Публично екзекутирахме съмненията
и труповете им заровихме в различност,
прегракнали, замлъкнаха ни извиненията
и пресякоха се в точка на критичност.
А режисьорът ни двулично се усмихваше,
с ехидно пламъче в безкамерните му очи
и децибелно в полугласното затишие,
във стената многоточието ни се разби. ...