1 nov 2007, 12:35

Безсценарийно

  Poesía » Otra
1.1K 0 25

Сценично се разминахме със ролите,
с размазан грим, едва не се познахме,
а репликите си прикрихме зад декорите
и безсценарийно с живота си играхме.

 


Публично екзекутирахме съмненията
и труповете им заровихме в различност,
прегракнали, замлъкнаха ни извиненията
и пресякоха се в точка на критичност.

 


А режисьорът ни двулично се усмихваше,
с ехидно пламъче в безкамерните му очи
и децибелно в полугласното затишие,
във стената многоточието ни се разби.

 


Драматично си разкъсвахме завесите -
от тях се губехме във мисли неприбрани
и с мимиките си радвижихме безжестието
на думите, в изричаност - криворазбрани.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...