13 янв. 2008 г., 01:33

Безсилие 

  Поэзия
469 0 7

Навярно се погубвам

във този мрачен град,

в безмилостния вятър се изгубвам,

изглежда сякаш от балкана прокълнат...

Как да спася душата си,

човечността - не мога,

сред толкова измамници,

нещастни и фалшиви хора.

Приятели-предатели...

Любовници-негодници...

Уж силна бях,

до вчера - несломима,

но заприличвам аз на тях,

безпомощна пред таз стихия...

Искам да избягам,

нуждая се от теб,

по малко на съдбата се предавам...

заспивам, а пред мен е твоето лице...

© Теодора Драгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??