13 янв. 2008 г., 01:33

Безсилие 

  Поэзия
528 0 7
Навярно се погубвам
във този мрачен град,
в безмилостния вятър се изгубвам,
изглежда сякаш от балкана прокълнат...
Как да спася душата си,
човечността - не мога,
сред толкова измамници,
нещастни и фалшиви хора.
Приятели-предатели...
Любовници-негодници...
Уж силна бях,
до вчера - несломима, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Драгиева Все права защищены

Предложения
: ??:??