the_r0se (Теодора Драгиева)
178 660
Jan 13, 2008, 1:33 AM

Безсилие 

  Poetry
471 0 7

Навярно се погубвам

във този мрачен град,

в безмилостния вятър се изгубвам,

изглежда сякаш от балкана прокълнат...

Как да спася душата си,

човечността - не мога,

сред толкова измамници,

нещастни и фалшиви хора.

Приятели-предатели...

Любовници-негодници...

Уж силна бях,

до вчера - несломима,

но заприличвам аз на тях,

безпомощна пред таз стихия...

Искам да избягам,

нуждая се от теб,

по малко на съдбата се предавам...

заспивам, а пред мен е твоето лице...

© Теодора Драгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??