Безсилие
Навярно се погубвам
във този мрачен град,
в безмилостния вятър се изгубвам,
изглежда сякаш от балкана прокълнат...
Как да спася душата си,
човечността - не мога,
сред толкова измамници,
нещастни и фалшиви хора.
Приятели-предатели...
Любовници-негодници...
Уж силна бях,
до вчера - несломима,
но заприличвам аз на тях,
безпомощна пред таз стихия...
Искам да избягам,
нуждая се от теб,
по малко на съдбата се предавам...
заспивам, а пред мен е твоето лице...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени
