13.01.2008 г., 1:33 ч.

Безсилие 

  Поезия
468 0 7

Навярно се погубвам

във този мрачен град,

в безмилостния вятър се изгубвам,

изглежда сякаш от балкана прокълнат...

Как да спася душата си,

човечността - не мога,

сред толкова измамници,

нещастни и фалшиви хора.

Приятели-предатели...

Любовници-негодници...

Уж силна бях,

до вчера - несломима,

но заприличвам аз на тях,

безпомощна пред таз стихия...

Искам да избягам,

нуждая се от теб,

по малко на съдбата се предавам...

заспивам, а пред мен е твоето лице...

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??