Разчупена погача е Луната –
разпръсната в парченца – рой звезди...
и сърцераздирателна е тишината,
безсилна себе си да приюти...
С невиждащи очи е светлината,
разтворена в прокоба, във тъми –
в капан зловещ на самотата –
безсилна, непрогледна се таи...
Ограбени до смърт са сетивата –
нескопосни да чувстват и за миг –
безизразни, нечуващи са небесата
на птица бледа – сподавения вик...