28.07.2017 г., 17:15 ч.

Безсилие 

  Поезия » Философска
687 1 2

Разчупена погача е Луната –

разпръсната в парченца – рой звезди...

и сърцераздирателна е тишината,

безсилна себе си да приюти...

 

С невиждащи очи е светлината,

разтворена в прокоба, във тъми –

в капан зловещ на самотата –

безсилна, непрогледна се таи...

 

Ограбени до смърт са сетивата –

нескопосни да чувстват и за миг –

безизразни, нечуващи са небесата 

на птица бледа – сподавения вик...

© Анжела Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??