28 jul 2017, 17:15

Безсилие 

  Poesía » Filosófica
686 1 2

Разчупена погача е Луната –

разпръсната в парченца – рой звезди...

и сърцераздирателна е тишината,

безсилна себе си да приюти...

 

С невиждащи очи е светлината,

разтворена в прокоба, във тъми –

в капан зловещ на самотата –

безсилна, непрогледна се таи...

 

Ограбени до смърт са сетивата –

нескопосни да чувстват и за миг –

безизразни, нечуващи са небесата 

на птица бледа – сподавения вик...

© Анжела Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??