Jul 28, 2017, 5:15 PM

Безсилие 

  Poetry » Phylosophy
668 1 2

Разчупена погача е Луната –

разпръсната в парченца – рой звезди...

и сърцераздирателна е тишината,

безсилна себе си да приюти...

 

С невиждащи очи е светлината,

разтворена в прокоба, във тъми –

в капан зловещ на самотата –

безсилна, непрогледна се таи...

 

Ограбени до смърт са сетивата –

нескопосни да чувстват и за миг –

безизразни, нечуващи са небесата 

на птица бледа – сподавения вик...

© Анжела Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??