5 сент. 2017 г., 07:54

Безсилие

530 1 0

Опитваш се с нещо да помогнеш,
опитваш, но оставаш неразбран,
после те сочат с пръст и те съдят,
и удрят, и целият ставаш във рани.

 

Опитваш се човек да го направиш,
говориш му човешки, че сгрешил,
а той насреща се пули и кани,
с поглед наркомански, изтрещял.

 

Накрая оставяш глупакът наивен,
да скита, да броди, да пада в калта.
Слепците усещат, дори да не виждат,
когато се блъснат в бетонна стена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Димитър Драганов – 28.08.16 г.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...