Sep 5, 2017, 7:54 AM

Безсилие 

  Poetry » Civilian
345 1 0

Опитваш се с нещо да помогнеш,
опитваш, но оставаш неразбран,
после те сочат с пръст и те съдят,
и удрят, и целият ставаш във рани.

 

Опитваш се човек да го направиш,
говориш му човешки, че сгрешил,
а той насреща се пули и кани,
с поглед наркомански, изтрещял.

 

Накрая оставяш глупакът наивен,
да скита, да броди, да пада в калта.
Слепците усещат, дори да не виждат,
когато се блъснат в бетонна стена.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Димитър Драганов – 28.08.16 г.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??