18 дек. 2007 г., 13:48

"Безсилна и сломена"

786 0 2

Обичах те и още те обичам,
но ти откъсна къс от моето сърце.
С най-ужасни думи те наричам,
защото натъжи безкрайно моето лице!

 

Рани ме с тежките си думи,
че мене вече не обичаш.
Кървят следите от куршуми,
защото да ме изоставиш тайно се заричаш.

 

Но аз разбрах за твоите закани.
Господи, така боли!
Ти, любов, отвори много стари рани,
от които нова болка прокърви.

 

Много тежко е да вярваш
и да живееш, защото някого обичаш...
После истината да ти стане ясна
и безсилна и сломена да се виждаш!

 

Сълзите просто почнаха да падат
и изчезваха в пода сив.
За миг мечтите ни пропадат
и загубва се и споменът красив.

 

Няма никога да те погледна пак така,
след това, което ти ми причини.
С всеки ден ще гасне любовта
и няма да се върне старото преди!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красив стих, изпълнен с много болка...
    Усмихни се и не мисли за миналото, живей за красивото бъдеще...
    Поздрав!
  • Няма !
    Нека новото бъде добро и щастливо !
    Поздрави !

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...