18 дек. 2007 г., 13:48

"Безсилна и сломена"

787 0 2

Обичах те и още те обичам,
но ти откъсна къс от моето сърце.
С най-ужасни думи те наричам,
защото натъжи безкрайно моето лице!

 

Рани ме с тежките си думи,
че мене вече не обичаш.
Кървят следите от куршуми,
защото да ме изоставиш тайно се заричаш.

 

Но аз разбрах за твоите закани.
Господи, така боли!
Ти, любов, отвори много стари рани,
от които нова болка прокърви.

 

Много тежко е да вярваш
и да живееш, защото някого обичаш...
После истината да ти стане ясна
и безсилна и сломена да се виждаш!

 

Сълзите просто почнаха да падат
и изчезваха в пода сив.
За миг мечтите ни пропадат
и загубва се и споменът красив.

 

Няма никога да те погледна пак така,
след това, което ти ми причини.
С всеки ден ще гасне любовта
и няма да се върне старото преди!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красив стих, изпълнен с много болка...
    Усмихни се и не мисли за миналото, живей за красивото бъдеще...
    Поздрав!
  • Няма !
    Нека новото бъде добро и щастливо !
    Поздрави !

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...