Dec 18, 2007, 1:48 PM

"Безсилна и сломена" 

  Poetry » Love
635 0 2

Обичах те и още те обичам,
но ти откъсна къс от моето сърце.
С най-ужасни думи те наричам,
защото натъжи безкрайно моето лице!

 

Рани ме с тежките си думи,
че мене вече не обичаш.
Кървят следите от куршуми,
защото да ме изоставиш тайно се заричаш.

 

Но аз разбрах за твоите закани.
Господи, така боли!
Ти, любов, отвори много стари рани,
от които нова болка прокърви.

 

Много тежко е да вярваш
и да живееш, защото някого обичаш...
После истината да ти стане ясна
и безсилна и сломена да се виждаш!

 

Сълзите просто почнаха да падат
и изчезваха в пода сив.
За миг мечтите ни пропадат
и загубва се и споменът красив.

 

Няма никога да те погледна пак така,
след това, което ти ми причини.
С всеки ден ще гасне любовта
и няма да се върне старото преди!

© Валентина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Красив стих, изпълнен с много болка...
    Усмихни се и не мисли за миналото, живей за красивото бъдеще...
    Поздрав!
  • Няма !
    Нека новото бъде добро и щастливо !
    Поздрави !
Random works
: ??:??