5 дек. 2015 г., 22:14
Безсмислица
Кората ти е грапава и груба,
с цвета на слънцето, с което си изгрял;
да бъдеш ярък искаш, и да мачкаш другите
във сянката на цитрусов овал.
Със плътността и масата на думите,
които ти от други си изял,
да се търколиш искаш, и да газиш другите;
в сърцевината си оставаш портокал.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Здравей Белла. Може би всички ние самите ставаме за малко портокали понякога. И всеки иска нещо да е дал/ ако може; без сок от себе си да е пролял
Благодаря за посещението! -
Поздрави и на теб, Мисана! В интерес наистината, не обичам да пиша неща, които звучат сякаш са насочени против някого. С този текст нямам никого пред вид, но въпреки това има един вид некомфортно антагонизиране. Надявам се да си остане изключение. Благодаря за цитата!
-
Интересна миниатюра, напомняща ми мисълта на Сартр /на поетичен лад/: "Адът - това са другите". Поздравление за стиха, Бърнс!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Не те познавам, но не те виждам като лимон