Dec 5, 2015, 10:14 PM

Безсмислица

  Poetry » Other
676 0 4

 

Кората ти е грапава и груба,
с цвета на слънцето
, с което си изгрял;
да бъдеш ярък искаш, и да мачкаш другите

във сянката на цитрусов овал.

 

Със плътността и масата на думите,

които ти от други си изял,

да се търколиш искаш, и да газиш другите;

в сърцевината си оставаш портокал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • За да си лимон, трябва да си голям киселяк...
    Не те познавам, но не те виждам като лимон
  • Здравей Белла. Може би всички ние самите ставаме за малко портокали понякога. И всеки иска нещо да е дал/ ако може; без сок от себе си да е пролял Благодаря за посещението!
  • Поздрави и на теб, Мисана! В интерес наистината, не обичам да пиша неща, които звучат сякаш са насочени против някого. С този текст нямам никого пред вид, но въпреки това има един вид некомфортно антагонизиране. Надявам се да си остане изключение. Благодаря за цитата!
  • Интересна миниатюра, напомняща ми мисълта на Сартр /на поетичен лад/: "Адът - това са другите". Поздравление за стиха, Бърнс!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...