Dec 5, 2015, 10:14 PM
Безсмислица
Кората ти е грапава и груба,
с цвета на слънцето, с което си изгрял;
да бъдеш ярък искаш, и да мачкаш другите
във сянката на цитрусов овал.
Със плътността и масата на думите,
които ти от други си изял,
да се търколиш искаш, и да газиш другите;
в сърцевината си оставаш портокал.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Здравей Белла. Може би всички ние самите ставаме за малко портокали понякога. И всеки иска нещо да е дал/ ако може; без сок от себе си да е пролял
Благодаря за посещението! -
Поздрави и на теб, Мисана! В интерес наистината, не обичам да пиша неща, които звучат сякаш са насочени против някого. С този текст нямам никого пред вид, но въпреки това има един вид некомфортно антагонизиране. Надявам се да си остане изключение. Благодаря за цитата!
-
Интересна миниатюра, напомняща ми мисълта на Сартр /на поетичен лад/: "Адът - това са другите". Поздравление за стиха, Бърнс!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Не те познавам, но не те виждам като лимон