Dec 5, 2015, 10:14 PM

Безсмислица

  Poetry » Other
682 0 4

 

Кората ти е грапава и груба,
с цвета на слънцето
, с което си изгрял;
да бъдеш ярък искаш, и да мачкаш другите

във сянката на цитрусов овал.

 

Със плътността и масата на думите,

които ти от други си изял,

да се търколиш искаш, и да газиш другите;

в сърцевината си оставаш портокал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • За да си лимон, трябва да си голям киселяк...
    Не те познавам, но не те виждам като лимон
  • Здравей Белла. Може би всички ние самите ставаме за малко портокали понякога. И всеки иска нещо да е дал/ ако може; без сок от себе си да е пролял Благодаря за посещението!
  • Поздрави и на теб, Мисана! В интерес наистината, не обичам да пиша неща, които звучат сякаш са насочени против някого. С този текст нямам никого пред вид, но въпреки това има един вид некомфортно антагонизиране. Надявам се да си остане изключение. Благодаря за цитата!
  • Интересна миниатюра, напомняща ми мисълта на Сартр /на поетичен лад/: "Адът - това са другите". Поздравление за стиха, Бърнс!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...