Безсмислици се скитат в измъчената ми душа.
Безсмислено се питам - ще съмне ли? Кога?
Безсмислено обичам и вярвам в божества.
Безсмислен път затваря мойта тишина.
Безсмислени са всички мои страхове.
Безсмислено сънувам - белези, криле...
Безсмислен свят тревожи - теб и мен, нали?
Безсмислици изгризват нашите мечти.
© Дилианна Димитрова Все права защищены