9 июн. 2010 г., 22:02
Но нима днес е деня?!
Нима днес ни разделя отново жестоката съдба?!
Тази мисъл ограби всичко в мен
и ти ли се чувстваш толкова опустошен?!
Нима днес за последно сме заедно?!
Не вярвам, че вече не сме едно!
Бедното ми сърце.
Ограби го жестоко!
Но с какво заслужих да скачаш от високо?!
С какво заслужих да рискувам, да рискуваш?!
Нима в живота си достатъчно не ти робувах?!
А влюбих се в тебе - истински, красиво, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация