Jun 9, 2010, 10:02 PM

Безсмъртна любов?!

  Poetry » Love
930 0 0

Но нима днес е деня?!

Нима днес ни разделя отново жестоката съдба?!

Тази мисъл ограби всичко в мен

и ти ли се чувстваш толкова опустошен?!

Нима днес за последно сме заедно?!

Не вярвам, че вече не сме едно!

Бедното ми сърце.

Ограби го жестоко!

Но с какво заслужих да скачаш от високо?!

С какво заслужих да рискувам, да рискуваш?!

Нима в живота си достатъчно не ти робувах?!

А влюбих се в тебе - истински, красиво,

мислех за възвишени неща и виждах цветно,

всичко пред мене бе живо!

Не си отивай!

Всяка нощ до мен заспивай!

Дай парче от любовта си, дари ме с нежността си!

Много ли искам?

Само нежност, малко топлина

и, вярвай, тогава ще е по-красив света!

Накарай ме да грея,

отново до болка да се смея!

А не състрадание да предизвиквам

и пред приятелите си все твоето име да извиквам!

Дали любовта ми е несподелена,

или искаш да съм наранена?!

Не виждам смисъл в тази, нашата игра!

Идваш и отново си отиваш!

Вдъхваш малко вяра на сърцето

 и отново бягаш,

а то от мъка е обзето!

Вярваш ли в безсмъртието на нашата любов?!

Помогни ми да я докажа, не бъди суров!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пенка Лесидренска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...