31 дек. 2010 г., 11:54

Безсрамно 3 (с благодарност на моята съпруга)

1.9K 0 1

Безсрамно 3

(с благодарност на моята съпруга)

Гледам голото ти тяло
и в детски спомени нахлувам,
изтръпвам странно и изцяло,
сякаш към море пътувам!

Целувам голото ти тяло,
усещам мъжката си сила
и нажежавам се до бяло,
от въздишките ти, мила!

Влизам в топлата ти плът
и се завръщам вкъщи
и хапя твърдата ти гръд,
посред тласъци могъщи!

И времето за миг поспира,
като на празна гара  влак,
твоята душата ми разбира,
нощта притихва... Утре пак...

11. 10. 2006 г.
Прага

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станимир Тахов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...