Безсрамно 3 (с благодарност на моята съпруга)
Безсрамно 3
(с благодарност на моята съпруга)
Гледам голото ти тяло
и в детски спомени нахлувам,
изтръпвам странно и изцяло,
сякаш към море пътувам!
Целувам голото ти тяло,
усещам мъжката си сила
и нажежавам се до бяло,
от въздишките ти, мила!
Влизам в топлата ти плът
и се завръщам вкъщи
и хапя твърдата ти гръд,
посред тласъци могъщи!
И времето за миг поспира,
като на празна гара влак,
твоята душата ми разбира,
нощта притихва... Утре пак...
11. 10. 2006 г.
Прага
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станимир Тахов Всички права запазени
