Безсрамно 3 (с благодарност на моята съпруга)
Безсрамно 3
(с благодарност на моята съпруга)
Гледам голото ти тяло
и в детски спомени нахлувам,
изтръпвам странно и изцяло,
сякаш към море пътувам!
Целувам голото ти тяло,
усещам мъжката си сила
и нажежавам се до бяло,
от въздишките ти, мила!
Влизам в топлата ти плът
и се завръщам вкъщи
и хапя твърдата ти гръд,
посред тласъци могъщи!
И времето за миг поспира,
като на празна гара влак,
твоята душата ми разбира,
нощта притихва... Утре пак...
11. 10. 2006 г.
Прага
© Станимир Тахов All rights reserved.
