6 июн. 2014 г., 21:57

Безстрашен

916 0 2

Безстрашен

Аз може би изглеждам прост

(като изключим очилата),

не се обличам като гост,

но не прекланям и главата!

 

Не съм избръснат гладко – да!

Колата ми е „леле-мале“!

Не тича всичко по вода,

но не изглеждам и печален.

 

На тока хората се пенят,

не спят – да кътат киловати,

но аз съня си не заменям

дори за царските палати!

 

Изникват грижи ежедневно:

жена, деца и тъй нататък,

но за мърморене плачевно

животът ми е твърде кратък.

 

Проблемите си не оставям,

а ги изтребвам по разчет,

накрая с „майна“ ги заравям

и гледам винаги напред!

 

И свиря си по пътя прашен,

напук на критиките ваши  –

проблемът всеки път е страшен

за този, който се уплаши!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марин Цанков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ееее, много ми хареса - надъхано и със самочувствие. Браво!
    Наистина животът е твърде кратък за мърморене и недоволство. Споделям философията ти.
  • проблемът всеки път е страшен
    за този, който се уплаши!

    Точно така! Без страх и с усмивка!
    Хареса ми!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...