6 июн. 2014 г., 21:57

Безстрашен

915 0 2

Безстрашен

Аз може би изглеждам прост

(като изключим очилата),

не се обличам като гост,

но не прекланям и главата!

 

Не съм избръснат гладко – да!

Колата ми е „леле-мале“!

Не тича всичко по вода,

но не изглеждам и печален.

 

На тока хората се пенят,

не спят – да кътат киловати,

но аз съня си не заменям

дори за царските палати!

 

Изникват грижи ежедневно:

жена, деца и тъй нататък,

но за мърморене плачевно

животът ми е твърде кратък.

 

Проблемите си не оставям,

а ги изтребвам по разчет,

накрая с „майна“ ги заравям

и гледам винаги напред!

 

И свиря си по пътя прашен,

напук на критиките ваши  –

проблемът всеки път е страшен

за този, който се уплаши!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марин Цанков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ееее, много ми хареса - надъхано и със самочувствие. Браво!
    Наистина животът е твърде кратък за мърморене и недоволство. Споделям философията ти.
  • проблемът всеки път е страшен
    за този, който се уплаши!

    Точно така! Без страх и с усмивка!
    Хареса ми!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...