15 июл. 2009 г., 10:55

Безсъница 

  Поэзия
484 0 8

Спомен ме връхлита -

скитащ вятър.

И замира.

Сянка - във Душата...

Грях надвисва!

Късче старо злато -

скрива се Луната.

В мрак се мята...

 

Радост

или мъка ме повика?

Кой съня ми

в пелени повива?

Лъсна

на страха парлив езикът.

Утрото

отвъд нощта се срива...

 

Гръм строши Небето.

Падна жега!

В гърлото заседна -

смръзнал -

мракът.

Споменът -

от тъмнота прогледнал -

миг не спря

да ме пришпорва с лакът.

 

Ек

камбанен

в тишина се гърчи.

Ежи се,

пълзи страхът.

До кокал!

Облак

на челото ми се бърчи.

Ден посрещам.

Буреносно мокър!

© Донка Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??