Безсъница
Спомен ме връхлита -
скитащ вятър.
И замира.
Сянка - във Душата...
Грях надвисва!
Късче старо злато -
скрива се Луната.
В мрак се мята...
Радост
или мъка ме повика?
Кой съня ми
в пелени повива?
Лъсна
на страха парлив езикът.
Утрото
отвъд нощта се срива...
Гръм строши Небето.
Падна жега!
В гърлото заседна -
смръзнал -
мракът.
Споменът -
от тъмнота прогледнал -
миг не спря
да ме пришпорва с лакът.
Ек
камбанен
в тишина се гърчи.
Ежи се,
пълзи страхът.
До кокал!
Облак
на челото ми се бърчи.
Ден посрещам.
Буреносно мокър!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Донка Василева Все права защищены
