Jul 15, 2009, 10:55 AM

Безсъница

  Poetry
613 0 8

Спомен ме връхлита -

скитащ вятър.

И замира.

Сянка - във Душата...

Грях надвисва!

Късче старо злато -

скрива се Луната.

В мрак се мята...

 

Радост

или мъка ме повика?

Кой съня ми

в пелени повива?

Лъсна

на страха парлив езикът.

Утрото

отвъд нощта се срива...

 

Гръм строши Небето.

Падна жега!

В гърлото заседна -

смръзнал -

мракът.

Споменът -

от тъмнота прогледнал -

миг не спря

да ме пришпорва с лакът.

 

Ек

камбанен

в тишина се гърчи.

Ежи се,

пълзи страхът.

До кокал!

Облак

на челото ми се бърчи.

Ден посрещам.

Буреносно мокър!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...