Безсъница
Спомен ме връхлита -
скитащ вятър.
И замира.
Сянка - във Душата...
Грях надвисва!
Късче старо злато -
скрива се Луната.
В мрак се мята...
Радост
или мъка ме повика?
Кой съня ми
в пелени повива?
Лъсна
на страха парлив езикът.
Утрото
отвъд нощта се срива...
Гръм строши Небето.
Падна жега!
В гърлото заседна -
смръзнал -
мракът.
Споменът -
от тъмнота прогледнал -
миг не спря
да ме пришпорва с лакът.
Ек
камбанен
в тишина се гърчи.
Ежи се,
пълзи страхът.
До кокал!
Облак
на челото ми се бърчи.
Ден посрещам.
Буреносно мокър!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донка Василева Всички права запазени
